28 април- Световен ден на безопасност и здраве при работа

Международната организация на труда отбелязва всяка година 28 април, за да насочи вниманието на световната общественост към здравето и безопасността на работното място. Световният ден на безопасност и здраве при работа тази година е посветен на зелените работни места и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в зелените производства.

На този ден се почита паметта на жертвите на трудови злополуки и професионални болести и отново се напомня на обществеността, че професионалните заболявания и трудовите злополуки могат да бъдат предотвратени.

Стресът на работното място се е превърнал в тиха пандемия. Всички изследвания, включително и в България, проведени през последните години, потвърждават наличието на стрес при работа във всички страни, във всички професии и при всички работещи, алармират от Главна инспекция по труда по повод Световния ден по безопасност и здраве при работа, който се отбелязва всяка година на 28 април. Това е денят, в който се обръща внимание на конкретен проблем, свързан с трудовата дейност. Тази година акцентът е именно върху стреса на работното място
Дефиницията за стрес на Международната организация по труда гласи: „това е вредна физическа и емоционална реакция, причинена от дисбаланса между възприеманите искания и възприеманите ресурси и възможностите на индивидите да се справят с тези искания. Стресът на работното място се появява, когато изискванията към полагания труд не съответстват или надхвърлят възможностите на работещите, не са осигурени необходимите ресурси за справяне с поставените задачи, както и когато знанието или възможностите на работниците и служителите не съответстват на очакванията на работодателя.“
Европейското изследване на предприятията по отношение на новите рискове (ESENER) показва, че инцидентите, мускулно-скелетните увреждания и стресът при работа са сред главните проблеми в сферата на труда. В някои икономически дейности, като здравеопазване, на стрес са изложени между 50% и 60% от работещите, сочат данни по темата в различните страни-членки на ЕС. Сходни са и резултатите от Националното изследване на условията на труд, проведено през 2010 г. от българската Главна инспекция по труда – 40% от респондентите се оплакват от стрес, повече от 60% – от обща умора. Между 20 и 26% – от проблеми със съня, тревога и раздразнение, неразположения, които също се проявяват в резултат на стреса.
В същото време, несигурната социално-икономическа среда и ситуация на пазара на труда, засилващата се конкуренция сред производители, водят до постоянно завишаване на изискванията към работещите и очакванията на работодателите, което увеличава стресогенните фактори.
В стресова работна среда поведението на работещите е различно и обременено с емоционални разтройства, поведенчески проблеми, водещи до рискове от поява на психически и физически болести. Производителността на труда им, както и качеството на изпълнението на задачите намаляват, което е проблем за работодателите. Върху работата влияе и стресът, предизвикан от проблеми извън работното място. Затова от Международната организация по труда отчитат, че справянето с него е колективно предизвикателство. Решения трябва да се търсят както от работодателите, работниците, специалистите по безопасност и здраве, службите по трудова медицина, контролните органи и т.н., така и от обществото като цяло, чрез подкрепящи политики и програми за съвместяване на личния и професионалния живот.
Стресът на работното място може да бъде овладян чрез различни мерки като поставяне на ясни и точни задачи, съобразени с възможностите на работниците и служителите и с оптимален срок за изпълнение, по-чести срещи между работещи и ръководители за обсъждане на проблеми, обучения за повишаване на квалификацията и уменията, терапевтични програми за овладяване на стреса, организиране на тиймбилдинги и др.
Според българското законодателство работодателят носи отговорност за всеки елемент на работната среда, свързан със здравето и безопасността, включително и психосоциалните фактори, които пораждат стрес. Той трябва да оцени психосоциалните рискове и да изготви план за действие за минимизирането им, припомнят от Главна инспекция по труда.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest