28 април- Световен ден на безопасност и здраве при работа

Международната организация на труда отбелязва всяка година 28 април, за да насочи вниманието на световната общественост към здравето и безопасността на работното място. Световният ден на безопасност и здраве при работа тази година е посветен на зелените работни места и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в зелените производства.

На този ден се почита паметта на жертвите на трудови злополуки и професионални болести и отново се напомня на обществеността, че професионалните заболявания и трудовите злополуки могат да бъдат предотвратени.

Стресът на работното място се е превърнал в тиха пандемия. Всички изследвания, включително и в България, проведени през последните години, потвърждават наличието на стрес при работа във всички страни, във всички професии и при всички работещи, алармират от Главна инспекция по труда по повод Световния ден по безопасност и здраве при работа, който се отбелязва всяка година на 28 април. Това е денят, в който се обръща внимание на конкретен проблем, свързан с трудовата дейност. Тази година акцентът е именно върху стреса на работното място
Дефиницията за стрес на Международната организация по труда гласи: „това е вредна физическа и емоционална реакция, причинена от дисбаланса между възприеманите искания и възприеманите ресурси и възможностите на индивидите да се справят с тези искания. Стресът на работното място се появява, когато изискванията към полагания труд не съответстват или надхвърлят възможностите на работещите, не са осигурени необходимите ресурси за справяне с поставените задачи, както и когато знанието или възможностите на работниците и служителите не съответстват на очакванията на работодателя.“
Европейското изследване на предприятията по отношение на новите рискове (ESENER) показва, че инцидентите, мускулно-скелетните увреждания и стресът при работа са сред главните проблеми в сферата на труда. В някои икономически дейности, като здравеопазване, на стрес са изложени между 50% и 60% от работещите, сочат данни по темата в различните страни-членки на ЕС. Сходни са и резултатите от Националното изследване на условията на труд, проведено през 2010 г. от българската Главна инспекция по труда – 40% от респондентите се оплакват от стрес, повече от 60% – от обща умора. Между 20 и 26% – от проблеми със съня, тревога и раздразнение, неразположения, които също се проявяват в резултат на стреса.
В същото време, несигурната социално-икономическа среда и ситуация на пазара на труда, засилващата се конкуренция сред производители, водят до постоянно завишаване на изискванията към работещите и очакванията на работодателите, което увеличава стресогенните фактори.
В стресова работна среда поведението на работещите е различно и обременено с емоционални разтройства, поведенчески проблеми, водещи до рискове от поява на психически и физически болести. Производителността на труда им, както и качеството на изпълнението на задачите намаляват, което е проблем за работодателите. Върху работата влияе и стресът, предизвикан от проблеми извън работното място. Затова от Международната организация по труда отчитат, че справянето с него е колективно предизвикателство. Решения трябва да се търсят както от работодателите, работниците, специалистите по безопасност и здраве, службите по трудова медицина, контролните органи и т.н., така и от обществото като цяло, чрез подкрепящи политики и програми за съвместяване на личния и професионалния живот.
Стресът на работното място може да бъде овладян чрез различни мерки като поставяне на ясни и точни задачи, съобразени с възможностите на работниците и служителите и с оптимален срок за изпълнение, по-чести срещи между работещи и ръководители за обсъждане на проблеми, обучения за повишаване на квалификацията и уменията, терапевтични програми за овладяване на стреса, организиране на тиймбилдинги и др.
Според българското законодателство работодателят носи отговорност за всеки елемент на работната среда, свързан със здравето и безопасността, включително и психосоциалните фактори, които пораждат стрес. Той трябва да оцени психосоциалните рискове и да изготви план за действие за минимизирането им, припомнят от Главна инспекция по труда.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност