Хроничното излагане на шум – шум в работната среда – след определен момент започва да води до постепенно намаляване на остротата на слуха. Като правило засягането е двустранно и симетрично, поради ежедневно излагане на шум с интензивност 70-80 децибела, за 6-8 часа всеки ден.
В началото слуховият орган реагира с адаптация към силния шум, която е обратима и след известно време слухът напълно се възстановява, ако пациентът остане в тиха среда. Но ако излагането в шумна среда продължава, се стига до слухова умора и съответно увеличен праг на чуване. Това показва, че вече е налице директна увреда на слуховия апарат.
Колкото повече прагът на чуване се измества към по-високи стойности, толкова и измененията, свързани със слуховия орган се превръщат в необратими.
Какви са основните симптоми, които ни карат да вземем мерки?
В началото още преди да е започнало субективното намаление на слуха, може да се появи чувство за натиск както в ушите, така и обхващащо цялата глава. Следва първоначално незабележимо, но след време осезаемо намаление на чуваемостта и възможността да се разбира човешката реч.
Заедно с тези симптоми започва и една обща умора, затруднение при пазене на концентрация, както и поява на шумове двустранно. Шумовата находка се определя от пациентите като чувство на „бучене“ , „свирене“ и други.
Ако засегнатото лице е дете, то първо родителите са тези, които забелязват, че е нужно да говорят с по-силен глас, за да ги чуе детето. Освен това децата стават разсеяни и бързо се уморяват.