Стресът на работното място често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван

Психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Те оказват значително въздействие върху здравето на отделните лица, организациите и националните икономики. Приблизително половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, на което се дължи почти половината от всички загубени работни дни. Подобно на много други проблеми, засягащи психичното здраве, стресът често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван. Ако се разгледат обаче като организационен проблем, а не като личен недостатък, психосоциалните рискове и стресът могат да бъдат управлявани като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа.

Какво представляват психосоциалните рискове и стресът?

Психосоциалните рискове са резултат от лошо планиране, организиране и управление на труда, както и от лоши социални условия на работното място; те могат да доведат до отрицателни психологически, физически и социални последици, като стрес на работното място, изтощение или депресия. Ето някои примери на условия на труд, водещи до психосоциални рискове:

  • прекомерно работно натоварване;
  • противоречиви изисквания и неизяснена роля;
  • липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата;
  • лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място;
  • неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите;
  • психологически и социален тормоз, насилие от трета страна.

При обсъждане на изискванията на работното място е важно да се разграничат психосоциалните рискове, като прекомерното работно натоварване, от условията, които макар и да са стимулиращи и понякога проблемни, създават отзивчива околна среда, в която работниците са добре обучени и мотивирани да работят с максималните си възможности. Добрата психосоциална среда стимулира добри производствени резултати и лично развитие, както и психично и физическо благоденствие на работниците и служителите.

Работниците и служителите изпитват стрес, когато изискванията към тях на работното място са по-големи от способността им да ги изпълнят. Освен проблемите с психичното здраве, работниците, изпитващи продължителен стрес, могат по-нататък да развият сериозни проблеми с физическото здраве, като сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни проблеми.

На ниво организация отрицателното въздействие включва незадоволителни цялостни бизнес резултати, висок процент на отсъствията от работа, презентизъм (служители и работници, които ходят на работа, когато са болни и не могат да изпълняват ефективно своите задължения), както и повишени нива на злополуките и нараняванията. Отсъствията стават по-продължителни от тези, които се дължат на други причини, а стресът на работното място може да допринесе за повишаване на процента на ранно пенсиониране, по-специално при чиновниците. Приблизителните оценки на разходите за бизнеса и обществото са значителни и възлизат на милиарди евро на национално равнище.

Колко значителен е проблемът?

В Европа стресът е вторият най-често съобщаван здравословен проблем, свързан с работното място.

Европейско проучване на общественото мнение, извършено от ЕU-OSHA, показа, че повече от половината от работниците и служителите считат, че свързаният с работата стрес е често явление на тяхното работно място. Най-често посочваните причини за стреса на работното място са реорганизация или несигурност на работното място (според 7 от всеки 10 респонденти), удължено работно време или прекомерно работно натоварване и нагрубяване или тормоз на работното място (приблизително 6 от всеки 10 респонденти). Същото проучване показа, че приблизително 4 от всеки 10 работници считат, че стресът не се управлява добре на тяхното работно място.

При по-голямото Европейско проучване за новите и нововъзникващите рискове в предприятията (ESENER) приблизително 8 от всеки 10 европейски ръководители изразява загриженост във връзка със стреса на работното място; под 30% от тях обаче признават, че са приложили процедури за справяне с психосоциалните рискове. Проучването установи също, че почти половината от работодателите считат психосоциалните рискове за по-трудни за управление от „традиционните“ или по-очевидни рискове за безопасността и здравето при работа.

Какво може да се направи за превенция и управление на психосоциалните рискове?

При правилен подход психосоциалните рискове и стресът на работното място могат да бъдат предотвратени и успешно управлявани, независимо от размера и вида на предприятието. Те могат да се преодолеят по същия логичен и систематичен начин, по който се преодоляват всички други рискове, свързани със здравето и безопасността при работа.

Управлението на стреса е не само морално задължение и добра инвестиция за работодателите, но и правно изискване, определено в Рамкова директива 89/391/ЕИО и подкрепено от рамковите споразумения на социалните партньори относно стреса, тормоза и насилието на работното място.

Освен това в Европейския пакт за психично здраве и благоденствие се признават променящите се изисквания и повишаващото се напрежение на работното място и работодателите се насърчават да прилагат допълнителни, доброволни мерки в подкрепа на психичното благоденствие.

Въпреки че работодателите имат законовата отговорност да гарантират, че рисковете на работното място правилно се оценяват и контролират, от съществено значение е и участието на работниците и служителите. Работниците и служителите и техните представители най-добре разбират проблемите, които могат да възникнат на работното място. Включването им ще гарантира, че въведените мерки са както адекватни, така и ефективни.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че приемате политиката за поверителност