• Офиси в София и Бургас
  • 088 721 2960

Продължителното седене става по-опасно от пушенето

12.04.2016 (938)

Хората сме създадени, за да се движим и много концепции за работното място на бъдещето са на тази база. Вижте идеи как можем да работим без стол в офиса.

Може ли столът да ни убие? По цял ден седим в стола, работим на стола, пазаруваме от стола, храним се на стола. Зависимостта от стола, също както алкохолизмът, тласкащ ни към следващото уиски, представлява постоянната ни нужда да седим. Всеки ден се местим от леглото до седалката на колата, до стола в офиса, до дивана в хола.

Хората са седели векове наред. Как седенето може да е вредно?

Как е възможно нещо, което правим всеки божи ден, да ни вреди? Звучи нелепо, обаче толкова неща, които присъстват в ежедневието ни, са се превърнали във вредни за здравето. Например храната. И храненето, също както седенето, застрашава живота ни, когато прекалим или когато го правим не както трябва. Десетки хиляди изследвания показват, че нутрицидът (самоубийството с храна) представлява свръхдоза от храни, които са по-скоро резултат от химичен експеримент, отколкото натурален продукт. И въпреки това ние трябва да се храним, храненето е един от основните жизнени процеси, но само когато го осъществяваме правилно, с правилните вещества и съставки и в правилните дози. Същото важи и за седенето.

Идеята на седенето е да даде на тялото ни кратка почивка от стоенето прави – положението, което сме създадени анатомично и физиологично да заемаме. Човекът е изграден да прекарва по-голямата част от деня в изправено състояние – докато вървим, докато работим, докато се грижим за малките си... Седенето би трябвало да приемаме на малки порции, за да си починем от движенията на динамичния си ден. Но точно обратното е актуално днес: седим по 12 часа на ден, спим по 8 и се движим по 4 часа.

Д-р Джемс А. Ливайн и колегите му са разработили и въвели система за избавление от столовете за над 60 корпорации и десетки училища. Д-р Ливайн е директор на клиника „Майо“ към Щатския университет на Аризона и изобретател на бюро, на което можете да работите и да се движите. Публикувал е над 100 научни статии, работи по много корпоративни програми за изправяне на служителите в офисите. Помага за организирането на първата среща на движението „Просто стани и бъди здрав“, която се провежда през 2011. В момента изучава позитивните ефекти на активната класна стая върху децата.

„Разходете се в някоя голяма корпорация, натъпкана с много бюра. Хората там рядко се движат. Ще чуете само щракането на клавиатурите. Ако пообиколите, ще видите това, което виждам и аз – притихнала, потисната атмосфера на упоени от кортизола застояли хора, чиито тема и умове са притъпели“, пише д-р Ливайн в „Стани!“, която ROI Communication издава в България.

Книгата обобщава 40-годишни научни изследвания – резултатите от работата на учени и лекари от цял свят. Научният извод е еднозначен – не сме създадени, за да седим по цял ден – нито от физиологична, нито от медицинска, нито от психологична гледна точка. Редица научни организации признават, че столът краде години от живота ви, от живота на онези, които прекарват твърде много време седнали.

През 60-те години на 20 век почти половината от работните места в САЩ изискват умерено количество физически движение. Днес този процент е драстично по-малък. Приблизително 80% от американските служители седят през целия работен ден и се очаква още да се увеличат през следващите 10 години. И това не е само американски феномен. Към настоящия момент повече от половината от населението в развитите и развиващите се страни работи седнало пред компютърен екран.

А всички рискове за здравето на населението, свързани със застоялия начин на живот, взети заедно, са по-големи от тези от пушенето, твърди д-р Ливайн. Застоялият начин на живот засяга и мъжете, и жените от всички краища на света.

Какъв е ефектът от премахването на стола?

Първият ни офис експеримент в Минеаполис беше в една финансова институция, наречена Salo, която напусна столовете си, разказва д-р Ливайн. След като служителите се изправиха, здравето и настроението им се подобри и което бе най-интересното - у хората там се повиши и усещането за личност и израстване. Когато хората се изправят, те разцъфтяват сякаш до този момент. След 5 години програмата на Salo продължава да действа. Служителите отслабвали средно с по 4 кг на година, а продуктивността се повишила. Културата на Salo бе наречена „Култура на движението“.

И друг пример, описан в книгата:
Лин Бюи, млада жена от Швеция, махнала всички 137 стола от офиса си и ги складирала в мазето. В този офис всички бюра можели да се настройват по височина и да се използват в седнало или изправено положение. Лин стигнала до извода, че почти без изключение бюрата били поставени в ниската позиция, а служителите седели на стол пред тях. Тя била чела за Смъртоносното седене и затова предприела този смел експеримент. Разлепила плакати, в които обяснила защо е преместила столовете в мазето и какви са вредите от прекомерното седене.

Камери записвали реакциите. Няколко души се ядосали и веднага си върнали столовете, други били малко объркани, но решили да опитат няколко часа да работят без столове, трети си примъкнали столове от заседателната стая, няколко души пък се преместили в зали, където има столове. Много от служителите обаче решили да пробват този нов начин на работа, някои даже изкарали пълните две седмици, в които траел експериментът.

„Предишното поведение на служителите се промени. Вече не беше странно да стоиш прав, знаейки, че и други го правят“, обяснила Лин.

„Не“ на стола – бюрото с бягаща пътечка.

В партньорство със Steelcase д-р Ливайн създава първото индустриално бягащо бюро.

Идеята на бюрото с бягащата пътечка е проста: вземете бягаща пътечка и на височината на гърдите поставете стойка, сложете компютъра и мишката върху стойката, пуснете бягащата пътечка на скорост около 1.5 км/час и готово. Работите, докато вървите. Бягащите бюра се използват навсякъде по света – вече има най-малко 50 000.

„Движението е важно не просто за здравето и интелектуалната сила, но и за щастието. Всеки се движи различно. Всеки има свой стил на движение, но е универсален фактът, че движещите се хора се усмихват. Ние сме създадени да се движим – хората в движение са щастливи. Движението е сила“, е посланието на д-р Ливайн.

Много концепции за работното пространство на бъдещето почиват именно на тази идея. 

(economy.bg)